От Фейсбук профила на Кеворк Кеворкян  www.kevorkkevorkian.comБЕЗУМНИЯТ ДЕНБаш майсторът“ на Атанас

От Facebook профила на Кеворк Кеворкян   

www.kevorkkevorkian.com

БЕЗУМНИЯТ ДЕН

„ Баш майсторът “ на Атанас Мандаджиев – писателят, по чиито книги бе изработен доста известният едноименен сериал, можеше да одими къщата ти, до момента в който сякаш я ремонтира, нищо повече. Може би помните популярният номер с бомбето, запушило комина на къщата – то пропускаше гюллето на коминочистача, тъй като дъното му беше срязано, само че незабавно по-късно още веднъж се затваряше и се превръщаше в непреодолима бариера за дима - до момента в който „ майсторът “ не се смилеше да разкрие подлия си номер, несъмнено, откакто склониш и приемеш изискванията му.

Е, хубаво, ще те одимят и ще ти мине – не е като да си в пещите на Дахау, примерно.

Кирчовци обаче, новите „ баш майстори “, одимиха напълно българската политика - и без друго пределно несъстоятелна, одимиха я дотам, че мъчно се разграничава нещо в нея, някакви размазани силуети се мотат из все по-гъстия пушек и толкоз.

И в този момент даже и те/ “майсторите “ към този момент също не са наясно, какъв тъкмо е резултатът от сякаш хитроумните им игрички.

Във всеки случай, явно имаме работа с безпардонни измамници, това най-малко е ясно. И таман тяхната надменност ни подтиква да прибегнем към някои по-свободни догатки, когато разсъждаваме над природата им. Спокойно можем да ги извисим над визията, че са някакви провинциални тарикати, това е прекомерно обикновено. Нашите „ баш майстори “ ще бъдат запомнени като изобретателни реализатори в една спекулация, чиято цел е да изпепели политическата система у нас или най-малко това, което е останало от нея.

Междувременно, те нямат нищо срещу да бъдат схващани като джобен вид на безподобния мечтател Барон Мюнхаузен, като факири на измислиците или даже като несръчни клоуни, непрестанно освирквани от публиката – последното, което ги интересува е какво мисли тя за тях. Те са повече от самонадеяни – и може би и това е една от аргументите значително хора да се заблуждават и да им приписват качества, които те не имат.

Появата им бе точно планувана, тя пристигна в кулминационната точка на един застоен миг, когато дори и партиите се усещаха преуморени от безбройните клопки на Прехода. Кирчовци най-малко бяха непознати, още не бяха известни номерата им и какво въобще могат. В такива случаи българинът елементарно се подава на мълвата, а се говореше, че има „ нещо “ зад появяването им, че са нечии пратеници и даже, че са част от един по-голям проект – дай, Боже, да е по този начин, за какво най-накрая и ние, туземците, да не дочакаме да бъдем най-малко късче от някакъв значим план.

Тази глуповата фантазия не пострада изключително, даже когато ПростоКиро демонстративно фалшифицира поданството си. И това не отрезви изцяло наивниците: излъгал – излъгал, какво толкоз, най-малко лъже и маже на едро, този ни е необходим.

Будалите са си наивници, обаче и „ баш майсторите “ се оказаха напряко едно малко знамение – макар, че те самите небрежно си го профукаха значително – основно поради безпределната си безочливост. Няма да можете да откриете такива завеси – освен в нашата, само че и въобще в актуалната политика.

И, все пак това, те и до момента не престават да имат поддръжката на множеството медии, изключително тази на водещите малките екрани – а това е друго малко знамение. Търпимостта им към тия измамници е необяснима и отвън всякакво подозрение скандална. Сякаш са омагьосани от някакви гениални политически артисти, подготвени са да преглътнат всяка тяхна неистина или откровена нелепост.

Така, едно върху друго, се оказахме пленени от откровени безумци. Нищо чудно, постоянно е било по този начин: безумци подритват днешния ден, безумци подритват Историята.

Тия дни ПростоКирчо сподели, че Денков ни вкарал в Шенген. Това е идиотщина, несъмнено, обаче оставя някаква диря, още повече, че и никой не възрази. Медийните какавиди на „ мейнстрийма “ резервираха уважително безмълвие. Историята пък няма време да спори с сходни фантазьори и ще приюти и тази неистина, тя като че ли е безсилна пред дребните измами и измамници. А и на въпросните медии като че ли им харесва да бъдат подвеждани и злепоставяни от изучени в измамата тарикати - скоро можем да чакаме на входа на редакциите им да ревизират дали имаш тапия по шарлатанство, с цел да си добре пристигнал.

Партиите, които съществено пострадаха от всякакви „ сглобки “ и други сходни взаимни дивотии с кирчовци единствено ги пощипват леко, даже лъжата за Шенген и Денков не ги разлюти, те като че ли не знаят, че когато амнистираш лъжци ти се нареждаш компактно до тях.

Вече може да се сформира една енциклопедия на Кирчовите покушения над Истината, само че и това не тормози никого. Дори безобразното признание на „ сенсея “ на Кирчо бе отминато небрежно, а малките екрани напряко зарязаха този скандал.

Дребни истории, ще кажете. Така е – ние сме зарити в дребнотемието, привикваме с мярката на дребни хорица, обаче зяпнали за повече власт, скоро въобще няма да имаме визия кое е същински значимо в политиката.

Равнодушно одобряваме и незачитането на общественото слово, което, в края на краищата, ще докара до неговото безусловно обоклукчаване. То и в този момент не се употребява с необикновен авторитет, само че представете си по какъв начин ще наподобява след още някоя и друга година, до момента в който се задоволява със същата овча милозливост с други кирчовци.

И по този начин, последователно ще бъде забравено всичко, което си коства да бъде помнено.

Кой през днешния ден въобще се сеща, да вземем за пример, за 16 юни 1913 година – Денят на незаконното безумство, един от най-черните дни в отвратително трагичната Българска Равносметка?

Той коства на Народа 176 хиляди – 176 хиляди! – жертви, дадени поради кефа на мегаломана Фердинанд, който неотдавна напряко оправдаха.

Целта е да загърбим и забравим Историята си, да оставим единствено „ ситуационни “ подлоги да човъркат из драмите й, да признаем, че познанието за нея към този момент е повече „ светско “ занятие, в сравнение с провиждане на идващото време. Затова е ненужно да чакаме 16 юни 1913 година да се отбелязва като денят на най-кървавото нападение на династията на Кобургите против българското племе.

Засега е несъмнено едно: ще продължаваме да се държим като приключени двуличници с Историята си.

Така, Денят на Престъпното Безумие се е проточвал/просмуквал във Времето, с цел да се трансформира най-после в някаква поличба.

Денят се е трансформирал във Времето на незаконното безумство, това продължава и до през днешния ден – и няма никакви гаранции, че няма да си проправя път и в Бъдещето. Път за на никое място.

***